В период, когато творците са преследвани и цензурата властва в Съветския съюз, пророческата алегория „Трудно е да бъдеш бог” се оказва една от знаковите творби на времето си, дали начало на социалната научна фантастика такава, каквато я познаваме днес. Романът е своебразен бунт срещу системата и цензурата и е вдъхновител на много други творци, включително на режисьора Алексей Герман, който предизвиква Умберто Еко да напише Умберто Еко „Приятно пътешествие в Ада. В сравнение с Герман филмите на Куентин Тарантино са анимации от „Уолт Дисни”.”
Запознайте с Антон. В далечното бъдеще, когато на Земята вече съществува съвършеното общество, той е изпратен на планета, където технологичното и социалното равнище са на нивото на Средновековието. В сравнение с местните хора, той е невъзможно силен, непобедим, божествен, но инструкциите му са ясни: няма право да се меси, няма право да влияе, няма право да убива. Мисията му е да предава развитието на това общество и да го изследва в сянка. Въпреки неправдите, на които става свидетел.
И докато тайният агент дон Румата се стреми да помогне на местните учени и интелектуалци да напуснат страната преди един от феодалите да ги е заловил и убил, всеки опит за спасение води до пагубни последствия. Сякаш хората са си спретнали заговор срещу самите себе си и нищо не се е изменило. Когато си свидетел на страданието на невиннитеобриваш невинни на страдание и светът се срива пред очите ти, когато сивотата засмуква все по-безвъзратно всяка капчица надежда, тогава осъзнаваш колко трудно е да бъдеш бог.
Защо цивилизацията ни не може да бъде променена и защо въпреки това е важно да продължаваме да се опитваме да я променим въпреки религиозния фанатизъм и диктатура на миналото – „Трудно е да бъдеш бог”не те оставя без повик да продължиш да търсиш.
