„В тъмница" е един от шедьоврите на Константин Величков, мемоар, разказващ за задържането му от турците. Връща ни назад в едно време на опасности, изтезания, глад. Време на страх и смелост, преплетени в едно в душите на българските въстаници. Оковани във вериги, мръсни и пребити, българските въстаници, сред които и самият Величков, са се вкопчили отчаяно в надеждата, че съдбата ще бъде на тяхна страна и те отново ще познаят свободата. Константин Величков е български политик, художник, писател и преводач, живял в периода 1855 – 1907 год. За кратко работи като учител, по-късно участва в подготовката на Априлското въстание. Заловен е от турците и е осъден на смърт, но в последствие бива освободен. Заплахата не възпира Константин Величков. Работи като преводач по време на Руско-турската война, а любовта му към литературата се проявява далеч по-рано, когато започва да превежда шедьоври, сред които текстове на Молиер, Данте, Хайне, Пушкин. Заедно с Иван Вазов издава „Българска христоматия" през 1884 год., в която включват емблематични за европейската литература произведения, в частност в негов собствен превод. Творчеството на Константин Величков не е обемно, но се характеризира с лиричен тон, насочен към неговото отечество и събратя. Сред по-известните му произведения са „Писма от Рим", „В тъмница" и „Цариградски сонети".
