„Крила, крила да имах! – та щях да бягам ази от туй борбище шумно на страсти и умрази, ...та щях към вас да хвръкна, Родопи горделиви..." От Пловдив до Чепинската долина или с други думи пътуването, което Иван Вазов предприема „из класическата планина на Орфея". Географията не пише много за Родопите по онова време, но родолюбието, любовта към природата, омаята от високите и недостъпни върхове подтикват Вазов да се отправи на тази обиколка, от която ние, читателите, научаваме не само за неописуемата прелест на българската природа, но и за живота на населението по южната граница, по-малко познат, повече изолиран, но същевременно и не толкова по-различен. Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.
