Годината се изнизва, нова настъпва. Старите песни, на нов глас се пеят. Освобождението е настанало, но промяната е далечна. А Вазов с своята проникновеност се обръща към своите сънародници:
„Не сурва весела година, / не пълни житници с пшеница, / не златна ябълка в градина, / не много сватби и дечица“, „ами народ с почтена роля, / със чувство, пламен във гърдите, /кой свойто бъдаще и воля / не връчва сляпо на слепците;“
Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба“, а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век“, 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите“, 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата“, а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература“. Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.
