*Конспект за матурата по БЕЛ* Творчеството на Йовков описва по неповторим начин ежедневието на българския селянин, като същевременно разкрива неговите дълбоки надежди и терзания, неговите чисто човешките проблеми. То е свързано също и с различни легенди и предания и с темата за животните и тяхното взаимодействие с човешкия свят. Неговите най-известни произведения са събрани в сборниците „Вечери в Антимовския хан", „Старопланински легенди" и „Ако можеха да говорят". Съдържа следните разкази: - Песента на колелетата, 1933 - Последна радост, 1933 - Шибил, 1925 - През чумавото, 1927 - Индже, 1926 - Албена, 1927 - Другоселец, 1928 - Серафим, 1934 "Жената, момче, е рай, жената е вечна мъка. Жената е рибя кост. Като ти заседне в гърлото, ще се задавиш." Йордан Йовков е един от най-обичаните български писатели. Необикновеният му разказвачески талант му носи прозвището Майстор на късия разказ. Роден е на 9 ноември 1880 година в Жеравна,
